ГОЛИШАР

Речник на българския език

голиша̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мн. голиша̀ри, (два) голиша̀ра, м. Малко птиче, което още не е покрито с перушина.
същ. умал. голиша̀рче, мн. голиша̀рчета, ср.

Грешни изписвания (3)

  • голешар
  • гулешар
  • гулишар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-ли-шар
непълен член го-ли-ша-ря
пълен член го-ли-ша-рят
мн.ч. го-ли-ша-ри
членувано го-ли-ша-ри-те
бройна форма го-ли-ша-ри
звателна форма го-ли-ша-рю