ГОВОРЕНЕ

Речник на българския език

гово̀рене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • говорени
  • говорине
  • говорини
  • гуворене
  • гуворени
  • гуворине
  • гуворини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-во-ре-не
членувано го-во-ре-не-то
мн.ч. го-во-ре-ния
членувано го-во-ре-ни-я-та