ГЛУША

Речник на българския език

1. глуша — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

глуша е производна форма на глушея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. глуша — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

глуша е производна форма на глушея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).