глухота̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Пълна или частична загуба на слуха.
2. Прен. Отсъствие на шум, движение, живот.
1. Пълна или частична загуба на слуха.
2. Прен. Отсъствие на шум, движение, живот.
Грешни изписвания (7)
- глохота
- глохотъ
- глохута
- глохутъ
- глухотъ
- глухута
- глухутъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | глу-хо-та | |
|---|---|---|
| членувано | глу-хо-та-та | |
| мн.ч. | глу-хо-ти | |
| членувано | глу-хо-ти-те | |
| звателна форма | — | |