ГЛУХАРЧЕ

Речник на българския език

глуха̀рче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. глуха̀рчета, ср. Тревисто многогодишно растение с жълти цветове и леки пухкави семена, разположени като топка на куха гола дръжка.

Грешни изписвания (3)

  • глохарче
  • глохарчи
  • глухарчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глу-хар-че
членувано глу-хар-че-то
мн.ч. глу-хар-че-та
членувано глу-хар-че-та-та