ГЛУМА

Речник на българския език

глу̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. глу̀ми, ж. Остар. Шега, закачка; подигравка, присмех.

Грешни изписвания (1)

  • глумъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глу-ма
членувано глу-ма-та
мн.ч. глу-ми
членувано глу-ми-те
звателна форма