ГЛОБИЦА

Речник на българския език

глобица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гло-би-ца
членувано гло-би-ца-та
мн.ч. гло-би-ци
членувано гло-би-ци-те
звателна форма