ГЛАУКОМА

Речник на българския език

глауко̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — очна болест, която се изразява в повишено вътрешноочно налягане.

Грешни изписвания (7)

  • глаокома
  • глаокомъ
  • глаукомъ
  • глъокома
  • глъокомъ
  • глъукома
  • глъукомъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гла-у-ко-ма
членувано гла-у-ко-ма-та
мн.ч. гла-у-ко-ми
членувано гла-у-ко-ми-те
звателна форма