ГЛАДИЛО

Речник на българския език

1. гладило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гладило е производна форма на гладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гладило — мин. деят. св. прич. ср. р.

гладило е производна форма на гладя (мин. деят. св. прич. ср. р.).