ГЛАДАЧ

Речник на българския език

глада̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • глъдач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гла-дач
непълен член гла-да-ча
пълен член гла-да-чът
мн.ч. гла-да-чи
членувано гла-да-чи-те
бройна форма гла-да-ча
звателна форма