ГЛАГОЛИЦА

Речник на българския език

глаго̀лица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. глаго̀лици, ж. Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IХ век.

Грешни изписвания (7)

  • глаголеца
  • глаголецъ
  • глаголицъ
  • глъголеца
  • глъголецъ
  • глъголица
  • глъголицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гла-го-ли-ца
членувано гла-го-ли-ца-та
мн.ч. гла-го-ли-ци
членувано гла-го-ли-ци-те
звателна форма