ГИПС

Речник на българския език

гипс съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гѝпсът, гѝпса, само ед., м.
1. Спец. Бял или безцветен кристален минерал; калциев сулфат.
2. Продукт на този минерал във вид на бял прах с широко приложение в строителството, скулптурата, в индустрията, медицината.
прил. гѝпсов, гѝпсова, гѝпсово, мн. гѝпсови. Гипсови орнаменти. Гипсова мазилка. Гипсова превръзка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гипс
непълен член гип-са
пълен член гип-сът
мн.ч. гип-со-ве
членувано гип-со-ве-те
бройна форма гип-са
звателна форма