ГИНКО

Речник на българския език

гинко — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гин-ко
членувано гин-ко-то
мн.ч. —
членувано —

Връзки