ГИМНАСТИКА

Речник на българския език

1. гимна̀стика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Съвкупност от упражнения за физическо развитие и укрепване на организма.
2. Спец. Спортна дисциплина, която включва различни видове физически упражнения без или с уред.
прил. гимнастѝчен, гимнастѝчна, гимнастѝчно, мн. гимнастѝчни.
прил. гимнастѝчески, гимнастѝческа, гимнастѝческо, мн. гимнастѝчески. Гимнастически салон.
Спортна гимнастика.Спец. Вид състезателен спорт, който включва няколко гимнастически дисциплини на уреди (успоредка, греда, висилка, кон с гривни) и земна гимнастика.
Художествена гимнастика.Спец. Вид състезателен спорт за момичета, жени (индивидуално или в ансамбъл), който включва няколко дисциплини с уреди (топка, лента, обръч, въже, бухалки), като композициите се изпълняват на фона и в ритъма на музика.

Грешни изписвания (7)

  • гемнастека
  • гемнастекъ
  • гемнастика
  • гемнастикъ
  • гимнастека
  • гимнастекъ
  • гимнастикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гим-нас-ти-ка
членувано гим-нас-ти-ка-та
мн.ч. гим-нас-ти-ки
членувано гим-нас-ти-ки-те
звателна форма

2. гимнастика — ед. ч. непълен член

гимнастика е производна форма на гимнастик (ед. ч. непълен член).