ГЕРЕН

Речник на българския език

герѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. герѐни, (два) герѐна, м. Диал.
1. Ниско място край река, което понякога се залива от вода.
2. Ливада, поляна край село.

Грешни изписвания (1)

  • гирен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-рен
непълен член ге-ре-на
пълен член ге-ре-нът
мн.ч. ге-ре-ни
членувано ге-ре-ни-те
бройна форма ге-ре-на
звателна форма