ГАУБИЦА

Речник на българския език

га̀убица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. га̀убици, ж. Артилерийско оръдие за стрелба със стръмна траектория.

Грешни изписвания (7)

  • гаобеца
  • гаобецъ
  • гаобица
  • гаобицъ
  • гаубеца
  • гаубецъ
  • гаубицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-у-би-ца
членувано га-у-би-ца-та
мн.ч. га-у-би-ци
членувано га-у-би-ци-те
звателна форма