ГАЛИМАТИЯ

Речник на българския език

галима̀тия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. галима̀тии, ж. Разг. Безсмислица; бъркотия, неразбория, безпорядък.

Грешни изписвания (23)

  • галематеа
  • галематеъ
  • галематея
  • галематиа
  • галематиъ
  • галематия
  • галиматеа
  • галиматеъ
  • галиматея
  • галиматиа
  • галиматиъ
  • гълематеа
  • гълематеъ
  • гълематея
  • гълематиа
  • гълематиъ
  • гълематия
  • гълиматеа
  • гълиматеъ
  • гълиматея
  • гълиматиа
  • гълиматиъ
  • гълиматия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-ли-ма-тия
членувано га-ли-ма-ти-я-та
мн.ч. га-ли-ма-тии
членувано га-ли-ма-ти-и-те
звателна форма