ГАДЕНЕ

Речник на българския език

га̀дене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Неприятно усещане, че мога да повърна, че ми се повдига. Сутрин имате ли гадене?

Грешни изписвания (3)

  • гадени
  • гадине
  • гадини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-де-не
членувано га-де-не-то
мн.ч. га-де-ния
членувано га-де-ни-я-та