ВТОРОБРАЧЕН

Речник на българския език

второбра̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • второбрачин
  • вторубрачен
  • вторубрачин
  • втуробрачен
  • втуробрачин
  • втурубрачен
  • втурубрачин
  • фторобрачен
  • фторобрачин
  • фторубрачен
  • фторубрачин
  • фтуробрачен
  • фтуробрачин
  • фтурубрачен
  • фтурубрачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вто-роб-ра-чен
непълен член вто-роб-рач-ния
пълен член вто-роб-рач-ни-ят
ж. р. вто-роб-рач-на
членувано вто-роб-рач-на-та
ср. р. вто-роб-рач-но
членувано вто-роб-рач-но-то
мн. ч. вто-роб-рач-ни
членувано вто-роб-рач-ни-те