ВТОРИЧЕН

Речник на българския език

вторѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вторѝчна, вторѝчно, мн. вторѝчни, прил. Който е резултат от нещо; който отразява по-късна степен в развитието на нещо. Вторични полови белези. Вторична инфекция.
Вторични суровини. — Отпадъци, които могат да се използват за производство на нови продукти.

Грешни изписвания (7)

  • вторичин
  • втуричен
  • втуричин
  • фторичен
  • фторичин
  • фтуричен
  • фтуричин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вто-ри-чен
непълен член вто-рич-ния
пълен член вто-рич-ни-ят
ж. р. вто-рич-на
членувано вто-рич-на-та
ср. р. вто-рич-но
членувано вто-рич-но-то
мн. ч. вто-рич-ни
членувано вто-рич-ни-те