ВТОРАЧВАНЕ

Речник на българския език

вторачване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • фторачване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вто-рач-ва-не
членувано вто-рач-ва-не-то
мн.ч. вто-рач-ва-ния
членувано вто-рач-ва-ни-я-та