ВСЕОТДАЕН

Речник на българския език

всеотда̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

всеотда̀йна, всеотда̀йно, мн. всеотда̀йни, прил. Който се отдава изцяло, без да се жали и без сметка. Всеотдаен в работата си. Всеотдайна любов.
нареч. всеотда̀йно.
същ. всеотда̀йност, всеотдайността̀, ж. С всеотдайност.

Грешни изписвания (7)

  • всеотдаин
  • всеутдаен
  • всеутдаин
  • всиотдаен
  • всиотдаин
  • всиутдаен
  • всиутдаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. все-от-да-ен
непълен член все-от-дай-ния
пълен член все-от-дай-ни-ят
ж. р. все-от-дай-на
членувано все-от-дай-на-та
ср. р. все-от-дай-но
членувано все-от-дай-но-то
мн. ч. все-от-дай-ни
членувано все-от-дай-ни-те