ВСЕМОГЪЩИЕ

Речник на българския език

всемогъщие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • всемогъштие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. все-мо-гъ-щие
членувано все-мо-гъ-щи-е-то
мн.ч. все-мо-гъ-щия
членувано все-мо-гъ-щи-я-та