ВРЯЛ

Речник на българския език

1. врял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

врял е производна форма на вря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. врял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

врял е производна форма на вря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. врял — мин. деят. св. прич. м. р.

врял е производна форма на вря (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. врял — мин. деят. несв. прич. м. р.

врял е производна форма на вря (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. врял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

врял е производна форма на вра се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. врял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

врял е производна форма на вра се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. врял — мин. деят. св. прич. м. р.

врял е производна форма на вра се (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. врял — мин. деят. несв. прич. м. р.

врял е производна форма на вра се (мин. деят. несв. прич. м. р.).