ВРЯКАНЕ

Речник на българския език

врякане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • връкане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вря-ка-не
членувано вря-ка-не-то
мн.ч. вря-ка-ния
членувано вря-ка-ни-я-та