ВРЪЦКАНЕ

Речник на българския език

връцкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. връц-ка-не
членувано връц-ка-не-то
мн.ч. връц-ка-ния
членувано връц-ка-ни-я-та