ВРЪХЛИТАНЕ

Речник на българския език

връхлитане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. връх-ли-та-не
членувано връх-ли-та-не-то
мн.ч. връх-ли-та-ния
членувано връх-ли-та-ни-я-та