ВРЪХЕН

Речник на българския език

връ̀хен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

връ̀хна, връ̀хно, мн. връ̀хни, прил. За дреха — който се облича и носи най-отгоре, върху други дрехи. Връхни дрехи.
Връхна точка. — Кулминационна точка.

Грешни изписвания (1)

  • връхин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. връ-хен
непълен член връх-ния
пълен член връх-ни-ят
ж. р. връх-на
членувано връх-на-та
ср. р. връх-но
членувано връх-но-то
мн. ч. връх-ни
членувано връх-ни-те