ВРЪСТНИЧЕ

Речник на българския език

връстниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • връсниче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. връс-т-ни-че
членувано връс-т-ни-че-то
мн.ч. връс-т-ни-че-та
членувано връс-т-ни-че-та-та