ВРЕНЕ

Речник на българския език

врене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вре-не
членувано вре-не-то
мн.ч. вре-ния
членувано вре-ни-я-та