ВРЕДА

Речник на българския език

вреда̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вредѝ, ж. Ущърб, щета. Причинявам вреда. Нанасям вреда.
прил. врѐден, врѐдна, врѐдно, мн. врѐдни. Вреден гризач. Това вредно ли е за здравето?

Грешни изписвания (3)

  • вредъ
  • врида
  • вридъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вре-да
членувано вре-да-та
мн.ч. вре-ди
членувано вре-ди-те
звателна форма