ВРАЧ

Речник на българския език

врач — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

вра̀чът, вра̀ча, мн. вра̀чове, м. Мъж, който врачува или лекува с билки.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. врач
непълен член вра-ча
пълен член вра-чът
мн.ч. вра-чо-ве
членувано вра-чо-ве-те
бройна форма вра-ча
звателна форма —

Връзки