враг
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
врагъ̀т, врага̀, мн. враговѐ, м.
1. Този, който се намира в състояние на вражда с мене; противник. Политически враг. Никога не мога да ти бъда враг.
2. Военен противник, неприятел. Победиха врага.
3. Принципен противник на нещо. Аз съм враг на всякакви разправии.
4. Причинител на вреда. Цигарите са най-големият враг на хората.
прил. вра̀жески, вра̀жеска, вра̀жеско, мн. вра̀жески (във 2 знач.). Вражески набези.
1. Този, който се намира в състояние на вражда с мене; противник. Политически враг. Никога не мога да ти бъда враг.
2. Военен противник, неприятел. Победиха врага.
3. Принципен противник на нещо. Аз съм враг на всякакви разправии.
4. Причинител на вреда. Цигарите са най-големият враг на хората.
прил. вра̀жески, вра̀жеска, вра̀жеско, мн. вра̀жески (във 2 знач.). Вражески набези.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- врак