ВПРЕГАТЕН

Речник на българския език

впрега̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • впрегатин
  • впригатен
  • впригатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. впре-га-тен
непълен член впре-гат-ния
пълен член впре-гат-ни-ят
ж. р. впре-гат-на
членувано впре-гат-на-та
ср. р. впре-гат-но
членувано впре-гат-но-то
мн. ч. впре-гат-ни
членувано впре-гат-ни-те