ВОТ

Речник на българския език

вот — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

во̀тът, во̀та, мн. во̀тове, (два) во̀та, м. Решение, прието чрез гласуване. Вот на доверие. Вот на недоверие. Упражнявам вот. Изразявам вот.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вот
непълен член во-та
пълен член во-тът
мн.ч. во-то-ве
членувано во-то-ве-те
бройна форма во-та
звателна форма —

Връзки