ВОЛАН

Речник на българския език

вола̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вола̀ни, (два) вола̀на, м.
1. Колело на автомобилното кормило. Хвани здраво волана! На волана.
2. Пришита на женска дреха набрана ивица от плат за украса.
същ. умал. вола̀нче, мн. вола̀нчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • вулан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-лан
непълен член во-ла-на
пълен член во-ла-нът
мн.ч. во-ла-ни
членувано во-ла-ни-те
бройна форма во-ла-на
звателна форма