ВНУЧКА

Речник на българския език

вну̀чка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. вну̀чки, ж. Дъщеря на сина или дъщеря ми.

Грешни изписвания (1)

  • внучкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. внуч-ка
членувано внуч-ка-та
мн.ч. внуч-ки
членувано внуч-ки-те
звателна форма внуч-ке