ВМЕТВАМ

Речник на българския език

вметвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вмет-вам вмет-ва-ме
2 лице вмет-ваш вмет-ва-те
3 лице вмет-ва вмет-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вмет-вах вмет-вах-ме
2 лице вмет-ва вмет-вах-те
3 лице вмет-ва вмет-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вмет-вах вмет-вах-ме
2 лице вмет-ва-ше вмет-вах-те
3 лице вмет-ва-ше вмет-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вметвал съм вметвала съм вметвало съм вметвали сме
2 лице вметвал си вметвала си вметвало си вметвали сте
3 лице вметвал е вметвала е вметвало е вметвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вметвал бях вметвала бях вметвало бяхме вметвали
2 лице беше вметвал беше вметвала беше вметвало бяхте вметвали
3 лице беше вметвал беше вметвала беше вметвало бяха вметвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вметвам ще вметваме
2 лице ще вметваш ще вметвате
3 лице ще вметва ще вметват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вметвал ще съм вметвала ще съм вметвало ще сме вметвали
2 лице ще си вметвал ще си вметвала ще си вметвало ще сте вметвали
3 лице ще е вметвал ще е вметвала ще е вметвало ще са вметвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вметвам щяхме да вметваме
2 лице щеше да вметваш щяхте да вметвате
3 лице щеше да вметва щяха да вметват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вметвал щях да съм вметвала щях да съм вметвало щяхме да сме вметвали
2 лице щеше да си вметвал щеше да си вметвала щеше да си вметвало щяхте да сте вметвали
3 лице щеше да е вметвал щеше да е вметвала щеше да е вметвало щяха да са вметвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вметвал съм вметвала съм вметвало съм вметвали сме
2 лице вметвал си вметвала си вметвало си вметвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вметвал съм вметвала съм вметвало съм вметвали сме
2 лице вметвал си вметвала си вметвало си вметвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вметвал била съм вметвала било съм вметвало били сме вметвали
2 лице бил си вметвал била си вметвала било си вметвало били сте вметвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вметвам щяла съм да вметвам щяло съм да вметвам щели сме да вметваме
2 лице щял си да вметваш щяла си да вметваш щяло си да вметваш щели сте да вметвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вметвал щяла съм да съм вметвала щяло съм да съм вметвало щели сме да сме вметвали
2 лице щял си да си вметвал щяла си да си вметвала щяло си да си вметвало щели сте да сте вметвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вметвал бих вметвала бих вметвало бихме вметвали
2 лице би вметвал би вметвала би вметвало бихте вметвали
3 лице би вметвал би вметвала би вметвало биха вметвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вмет-вай вмет-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вмет-ван
непълен член вмет-ва-ния
пълен член вмет-ва-ни-ят
женски род вмет-ва-на
членувано вмет-ва-на-та
среден род вмет-ва-но
членувано вмет-ва-но-то
множествено число вмет-ва-ни
членувано вмет-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вмет-вал
непълен член вмет-ва-лия
пълен член вмет-ва-ли-ят
женски род вмет-ва-ла
членувано вмет-ва-ла-та
среден род вмет-ва-ло
членувано вмет-ва-ло-то
множествено число вмет-ва-ли
членувано вмет-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вмет-вал
женски род вмет-ва-ла
среден род вмет-ва-ло
множествено число вмет-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вмет-ващ
непълен член вмет-ва-щия
пълен член вмет-ва-щи-ят
женски род вмет-ва-ща
членувано вмет-ва-ща-та
среден род вмет-ва-що
членувано вмет-ва-що-то
множествено число вмет-ва-щи
членувано вмет-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вмет-вай-ки