ВЛАСТОЛЮБИЕ

Речник на българския език

властолю̀бие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • властулюбие
  • влъстолюбие
  • влъстулюбие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. влас-то-лю-бие
членувано влас-то-лю-би-е-то
мн.ч. влас-то-лю-бия
членувано влас-то-лю-би-я-та