ВЛАКЪНЦЕ

Речник на българския език

влакънцѐ съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • влаканце
  • влъканце
  • влъкънце

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вла-кън-це
членувано вла-кън-це-то
мн.ч. вла-кън-ца
членувано вла-кън-ца-та