ВЛАК

Речник на българския език

влак — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

вла̀кът, вла̀ка, мн. вла̀кове, (два) вла̀ка, м. Превозно средство от скачени вагони, теглени по релси от локомотив. Бърз влак. Товарен влак.
прил. вла̀ков, вла̀кова, вла̀ково, мн. вла̀кови. Влакова композиция.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. влак
непълен член вла-ка
пълен член вла-кът
мн.ч. вла-ко-ве
членувано вла-ко-ве-те
бройна форма вла-ка
звателна форма —

Връзки