ВКОВАВАМ

Речник на българския език

вкова̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

вкова̀ваш, несв. и вкова̀, св.; Какво.
1. Вкарвам с чукане.
2. Прен. Насочвам поглед, втренчвам се. Вковах очи в него.
вковавам се/вкова се.От какво. Вдървявам се, вцепенявам се.

Грешни изписвания (7)

  • вковавъм
  • вкувавам
  • вкувавъм
  • фковавам
  • фковавъм
  • фкувавам
  • фкувавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вко-ва-вам вко-ва-ва-ме
2 лице вко-ва-ваш вко-ва-ва-те
3 лице вко-ва-ва вко-ва-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вко-ва-вах вко-ва-вах-ме
2 лице вко-ва-ва вко-ва-вах-те
3 лице вко-ва-ва вко-ва-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вко-ва-вах вко-ва-вах-ме
2 лице вко-ва-ва-ше вко-ва-вах-те
3 лице вко-ва-ва-ше вко-ва-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вковавал съм вковавала съм вковавало съм вковавали сме
2 лице вковавал си вковавала си вковавало си вковавали сте
3 лице вковавал е вковавала е вковавало е вковавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вковавал бях вковавала бях вковавало бяхме вковавали
2 лице беше вковавал беше вковавала беше вковавало бяхте вковавали
3 лице беше вковавал беше вковавала беше вковавало бяха вковавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вковавам ще вковаваме
2 лице ще вковаваш ще вковавате
3 лице ще вковава ще вковават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вковавал ще съм вковавала ще съм вковавало ще сме вковавали
2 лице ще си вковавал ще си вковавала ще си вковавало ще сте вковавали
3 лице ще е вковавал ще е вковавала ще е вковавало ще са вковавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вковавам щяхме да вковаваме
2 лице щеше да вковаваш щяхте да вковавате
3 лице щеше да вковава щяха да вковават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вковавал щях да съм вковавала щях да съм вковавало щяхме да сме вковавали
2 лице щеше да си вковавал щеше да си вковавала щеше да си вковавало щяхте да сте вковавали
3 лице щеше да е вковавал щеше да е вковавала щеше да е вковавало щяха да са вковавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вковавал съм вковавала съм вковавало съм вковавали сме
2 лице вковавал си вковавала си вковавало си вковавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вковавал съм вковавала съм вковавало съм вковавали сме
2 лице вковавал си вковавала си вковавало си вковавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вковавал била съм вковавала било съм вковавало били сме вковавали
2 лице бил си вковавал била си вковавала било си вковавало били сте вковавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вковавам щяла съм да вковавам щяло съм да вковавам щели сме да вковаваме
2 лице щял си да вковаваш щяла си да вковаваш щяло си да вковаваш щели сте да вковавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вковавал щяла съм да съм вковавала щяло съм да съм вковавало щели сме да сме вковавали
2 лице щял си да си вковавал щяла си да си вковавала щяло си да си вковавало щели сте да сте вковавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вковавал бих вковавала бих вковавало бихме вковавали
2 лице би вковавал би вковавала би вковавало бихте вковавали
3 лице би вковавал би вковавала би вковавало биха вковавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вко-ва-вай вко-ва-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вко-ва-ван
непълен член вко-ва-ва-ния
пълен член вко-ва-ва-ни-ят
женски род вко-ва-ва-на
членувано вко-ва-ва-на-та
среден род вко-ва-ва-но
членувано вко-ва-ва-но-то
множествено число вко-ва-ва-ни
членувано вко-ва-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-ва-вал
непълен член вко-ва-ва-лия
пълен член вко-ва-ва-ли-ят
женски род вко-ва-ва-ла
членувано вко-ва-ва-ла-та
среден род вко-ва-ва-ло
членувано вко-ва-ва-ло-то
множествено число вко-ва-ва-ли
членувано вко-ва-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-ва-вал
женски род вко-ва-ва-ла
среден род вко-ва-ва-ло
множествено число вко-ва-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вко-ва-ващ
непълен член вко-ва-ва-щия
пълен член вко-ва-ва-щи-ят
женски род вко-ва-ва-ща
членувано вко-ва-ва-ща-та
среден род вко-ва-ва-що
членувано вко-ва-ва-що-то
множествено число вко-ва-ва-щи
членувано вко-ва-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вко-ва-вай-ки