ВКЛЮЧИТЕЛНО

Речник на българския език

включѝтелно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Заедно със; като се смята и; в това число и.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • включителну
  • включитилно
  • включитилну
  • фключително
  • фключителну
  • фключитилно
  • фключитилну

Връзки