ВКЛЮЧВАТЕЛ

Речник на българския език

включвател съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • фключвател

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. включ-ва-тел
непълен член включ-ва-те-ля
пълен член включ-ва-те-лят
мн.ч. включ-ва-те-ли
членувано включ-ва-те-ли-те
бройна форма включ-ва-те-ля
звателна форма