ВКАРВАНЕ

Речник на българския език

вкарване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • фкарване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вкар-ва-не
членувано вкар-ва-не-то
мн.ч. вкар-ва-ния
членувано вкар-ва-ни-я-та