ВИТЛО

Речник на българския език

витло̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. витла̀, ср. Перка на самолет, параход, която се привежда в движение с двигател.
прил. вѝтлов, вѝтлова, вѝтлово, мн. вѝтлови.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ветло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вит-ло
членувано вит-ло-то
мн.ч. вит-ла
членувано вит-ла-та