ВИТАМИН

Речник на българския език

витамѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. витамѝни, (два) витамѝна, м.
1. Спец. В биологията — органично вещество, необходимо за нормалната жизнена дейност на организма.
2. Препарат, който съдържа това вещество.
прил. витамѝнен, витамѝнна, витамѝнно, мн. витамѝнни. Витаминен състав.

Грешни изписвания (3)

  • ветамин
  • ветъмин
  • витъмин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-та-мин
непълен член ви-та-ми-на
пълен член ви-та-ми-нът
мн.ч. ви-та-ми-ни
членувано ви-та-ми-ни-те
бройна форма ви-та-ми-на
звателна форма