ВИСОТА

Речник на българския език

висота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. висотѝ, ж.
1. Само мн. Висини.
2. Само ед. Висока степен, високо равнище. Той се издига до висотата на народен поет.
На висота. — На добро професионално равнище. Филмът е на висота. Всякога изнася лекциите си на висота.

Грешни изписвания (7)

  • весота
  • весотъ
  • весута
  • весутъ
  • висотъ
  • висута
  • висутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-со-та
членувано ви-со-та-та
мн.ч. ви-со-ти
членувано ви-со-ти-те
звателна форма