ВИЛАЕТ

Речник на българския език

вилаѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вилаѐти, (два) вилаѐта, м. В Османската империя и днешна Турция — голяма административно-териториална единица, управлявана от валия.

Грешни изписвания (3)

  • велает
  • велъет
  • вилъет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-ла-ет
непълен член ви-ла-е-та
пълен член ви-ла-е-тът
мн.ч. ви-ла-е-ти
членувано ви-ла-е-ти-те
бройна форма ви-ла-е-та
звателна форма