ВИКАРИЙ

Речник на българския език

вика̀рий съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

вика̀рият, вика̀рия, мн. вика̀рии, м.
1. Епископ, помощник на митрополит.
2. Помощник на католически свещеник.

Грешни изписвания (3)

  • векарей
  • векарий
  • викарей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-ка-рий
непълен член ви-ка-рия
пълен член ви-ка-ри-ят
мн.ч. ви-ка-рии
членувано ви-ка-ри-и-те
бройна форма ви-ка-рии
звателна форма ви-ка-рию